чушкииии,

опечени и обелени и във фризера. И после цяла зима папкай, кеф ти със яйчица, кеф ти с копър и чесън, с цедено мляко или катък, може и пълнени със шунка на триъгълници и после панирана

Буркани, вътре наредени предварително измушените, изпечени и обелени чушки, здраво затворени, леко заварени :))) Или май дори и без заваряване, ако са цели, печени, небелени, с малко счукан аспирин, и се затворят и обърнат горещи

Аз пък ще спомена любимите си чушкови ястия извън консервирането:
* пълнени чушки с кайма и ориз
* пълнени чушки с яйца и сирене (тези са ми по-любими, довечера ще правя точно тях - на фурна )
* пълени сурови зелени пиперки със сирене (мога да изям тонове)
* миш-маш
* салата от печен пипер, лук и магданоз, с настъргано сирене отгоре
* пържени червени чушки (както се уточно по-горе - цели, заедно с дръжките, но преди пърженето - печени и обелени), като се "панират" само в брашно; сервират се полети с доматен сос (домашен и горещ) и яйца на очи
* а специалитетът на моята майка е нещо комбинирано между последното и второто, т.е. целите печени чушки, след като се обелят, се пълнят (през един невидим прорез покрай дръжката) с яйца и сирене и се пържат. После изглеждат, сякаш са се родили така - с плънка , а очите на гостите се разширяват от учудване как изобщо могат да се напълнят цели чушки .
А си спомням, че сме затваряли и буркани с пълнени чушки с кайма и ориз, както и други разни манджи - като няма време за нищо друго, просто отваряш и вечеряш

"пърженко" - чушките се нарязват на квадратчета и после се запържват леко с няколко капки водица и сол, добавяш натрошено сиренце и накрая червен пиперец и веднага махаш от огъня. Една от най-вкусните летни бабини манджи, само топиш селски хляб и лапаш, че няма време, всички те чакат навън

"лютика" май й викаха. От детството на едно момче от него край :)) Ама странно - не беше с люти чушки, може би като за деца - накълцваш печен пипер, накълцваш и сурови домати, много сирене натрошаваш, намачкваш- начукваш хубаво и ето ти готова лятна манджа

лютика от Плевенско:

1) Запържен на ситно лук (може и без него), към него нарязни на не много дребно чушки (също да се запържат) и накрая нарязани на ситно домати се задушават до омекване...Безкрайно лесно и невероятно вкусно:)))

2) Това май е по-скоро кьопоолу: печени белени чушки, обелени домати, печен белен патладжан (син домат си му казваше баба) нарязани на ситно + чесън, олио, оцет, магданоз...Най-вкусната част е сосчето:))))А и да, кълцани - с "кълцалник" ;)))

Лютика казват на миш-маша в северна България.

рецептата за пълнени сухи чушки с боб:
Като начало нека уточня, че е най-добре боба да е шарен и да не е от най-едрия.
И така: Сварява се 1/2 кг шарен боб, но да не е преварен, а бобчетата да са целички. Изцежда се хубаво водата. Отделно се запържва в 2-3 лъжици мас 1 стрък праз лук, нарязан ситно. След това се слага 1 супена лъжица червен пипер. В тигана се изсипва изцедения боб /всичко това се прави, без тигана да се маха от огъня/ и се разбърква добре, като трябва да постои още 5 мин на огъня. Накрая се слагат 5-6 щипки изсушен джоджен и отново се разбърква.
Самите чушки, понеже са твърди, се заливат за 10 мин с гореща вода /не вряла!/ за да омекнат. Необходими са около 10-12 средно големи чушки. След като омекнат, се пълнят с боба и краищата им се топват в брашно. Нареждат се в омаслена тава, отгоре също се заливат с 2-3 лъжици мазнина и се пекат на 200 градуса, докато отгоре леко почернеят.
А между другото искам да ви кажа, че най-вкусният запържен боб става в ония старовремските бакърени тигани, които все още се намират в някои селски къщи.